Малко история

През далечната 1989година се озовах в готварската паралелка на СПТУ по Обществено хранене ,готова да попия нови знания. Но още докато се ориентирам какво става в класа една моя комшийка ме мярна в готварската паралелка и изпадна в ужас какво правя там. С бързината на светкавица ми събра багажа и го замъкна в сервитьорската паралелка като мимоходом ми обясни,че готварството не е подходящо за мен.Неблагодарна работа - каза и миришеш на манджа. Така благодарение на нея завърших като сервитьор, но както се казва - съдбата си знае работата - 20 години по - късно съм отново при готвачите само ,че този път в кулинарна академия. С толкова много впечатления съм, че не знам откъде за започна .Кое е важно или кое е интересно? В момента съм в Холандия, а в София Бакхус раздават награди и Бодега е на второ място.Това е толкова вълнуващо и разбирам, че си е струвало. Много хора ме питат защо се записах да следвам и то готварство, след като си имаме готвачи. Защото искам да знам как стават нещата и защото ми е интересно и защото е магия. Защото е прекрасно да нахраниш един човек, да изразиш любовта си чрез храната чрез малките детайли

След една година

И така отново съм в Холандия ...и ето пак няма какво да правя и си викам,я чакай да го видя този блог, може пък този път да ми дойде повече вдъхновение.
Преди една година нямах вдъхновени за писане, но пък направихме един прекрасен ресторант - Бодега. Ресторант за какъвто съм си мечтала и с меню за което ми казваха, че не е за българите .Не ги послушах.Послушах вътрешния си глас и ...не сгреших .След няма и година сме номинирани за ресторант на годината. Това е голямо признание, за мен и за всички които спомогнаха за този успех.Винаги съм се старала да предложа на-доброто и по -най атрактивния начин. Сега виждам, че труда ми не е бил напразно.

В памет на Денис

Здравей Денис,

Сега вече когато си само дух мога да ти пиша на български и знам че ще ме разбереш.Съжелявам ,че реши да си отидеш и ти благодаря ,че не го направи в хостела.Искам да ти благодаря за вниманието ти към мен и за това ,че ми помага за всичко.И най вече ти благодаря ,че ми направи този блог,което пък ме и задължава да продължавам да пиша в него.По времето когато те срешнах прочетох някъде ,че не случайно срещаме даден човек и да внимаваме какво ще научим от него.Благодарение на това аз бях винаги нащтрек в общуването си с теб и наистина научих много неща.
Благодаря ти отново .
До бъдещи срещи.

За помощта

Какво е помощта и наистина ли помагаме на някого?Не не му помагаме .Сега когато съм в Холандия и съм сама разбрах,че когато не ми помагат всъшност ми помагат.Колкото по-не ти помагат толкова по-добре се справяш и по-самостоятелен ставаш и дявол го взел по - добре се чувстваш.

Моята първа публикация

Тази вечер се прибрах от работа към 12 вечерта и гледам ,че вече е 4 сутринта и все още нищо не съм написала.А толкова много неща исках да кажа ... Евсе от някъде трябва да се започне
Да започна с това ,че съм в Холандия област Лимбург.Едно прекрасно място и съм на стаж в един замък.Предлагаме френска кухня и всички порции са едни мънички такива..едно картофче 3-4 бобчета няколко капки от това няколко капки онова и всичко става много красиво.